Дафни и Кариес (Карея).
Повечето посетители на Света Гора минават през пристанището на Дафни по време на пристигането си или на тръгването си от Света Гора. Както беше обяснено по- горе това разбира се не е задължително. В Дафни има поща, полиция, няколко магазина, обществена пералня, и ресторант. Има телефони в магазините, има също инсталиран телефон с карта. Дафни се оживява за около един час всеки ден когато корабът пристига. Корабът тръгва наобратно около 12:15, тръгващите поклонници също така минават през митница. Светогорският автобус чака корабът и тръгва за Кариес (пътуването отнема около 45 минути). Дафни има всички характерни черти на малко гръцко риболовно пристанище от преди около 50 години, с изключение на това че там не можеш да срещнеш жени.
Кариес или Карея е градче. (Официалната столица). На улицата на Светият Дух, която води от спирката на автобусите то църквата Протата са разположени доста магазинчета и ресторанти. Там има поща, операционна, няколко хотелчета, и полиция, но няма банка или чейндж бюро. Съвета на Светата Общност (кметството) се намира в забележителна сграда срещу църквата Протата. Кариес е също седалище на гражданският наместник. Автобусът за Дафни тръгва в 10:30; автобуси за Ивирон тръгват в 08:15 и 13:30; има също минибуси за повечето манастири, но се препоръчва да се проверят цените и времената при пристигането в Кариес.
Гостоприемство в манастирите.
Предполага се, че ако поклонниците нямат работа в Кариес или Дафни ще бъдат в манастирите. Спането извън манастирите е забранено и опасно. Портите затварят при залез слънце, и през зимата, ако искате да останете през нощта трябва да пристигнете не по късно от 16:00. Повечето от манастирите са обявили, че няма да приемат поклонници да остават за през нощта ако те не са направили резервация предварително по телефона. Това без съмнение е практика която ще остане за в бъдеще, и един добър съвет би бил че сега е препоръчително да направите резервация във всеки манастир или скит в който смятате да пренощувате.
При пристигането си в манастира без значение дали ще останете за през нощта, трябва да отидете до приемната (archontariki) където ще бъдете посрещнати от монах отговарящ по настаняването на гостите (archontaris) който ще ви почерпи с нещо, кафе локум, ракия, и т.н. за добре дошли. Ако смятате да останете ще ви бъде дадено легло, най-вероятно в обща спалня с други гости. Архонтариса ще ви информира също за времената на службите и яденетата, той може да спомене правилата на обителта, и да ви предложи да ви разведе из обителта (заслужава си да приемете), в противен случай ще бъдете оставени насаме.
Гостоприемството в манастирите е безплатно и ако се опитате да платите може да обидите монасите. От друга страна се предполага, че гостите ще останат само една нощ. Ако имате желание да останете за повече време трябва да поискате разрешение, и обикновено разрешение се дава. В такъв случай е удачно да направите дарение на църквата или да предложите да помогнете нещо в работата на монасите.
Храната в Света Гора е обикновено проста но изключително вкусна и питателна. Монасите и поклонниците ядат заедно в помещение наречено "трапеза", понякога на отделни маси. Месо не се предлага, но рибата е нещо обикновено по време на празници, и понякога в други дни. Диетата обикновено е базирана на хляб, маслини, зеленчуци, ориз, паста, салати, сирене, и плодове. Чаша вино обикновено присъства на трапезата, но през постните дни, монасите се въздържат от вино и млечни продукти. Повечето от общностите ядът два пъти през деня (сутрин и вечер), с изключение на постните дни, когато някои ядът само по средата на деня. Обядва се в мълчание (често също много бързо) с изключение че един от монасите ще прочете пасаж от светите писания. Входът към трапезата е обикновено близо срещу входът на църквата и тази близост символизира начина по който да се хранят заедно е важна част от литургичният живот на манастира.
Богослужение и измерване на времето.
Богуслужението е основата на религиозният живот, по принцип посетителите са поканени да участват в него. Не-православните няма да получат причастие, и различните манастири имат различни правила за посещения на неправославни на службите (също така по време на храненето). Ограничения често се поставят от чисто практически причини, като например че няма достатъчно място в църквата, и те никога нямата за цел да обидят някого. Добре е да попитате Архонтариса ако искате да дискутирате нещо специално с някой от монасите и какво би било възможно.
Повече за Православното Богослужение може да прочетете тук:
Православното Богослужение.
След краят на следобядът се служи вечерня, след което следва вечеря. След вечерята се служи повечерие, след което има период на почивка, през който посетителите се предполага че е възможно да общуват с монасите. При залез слънце портите се затварят, и повече не се допускат посетители, и монасите се оттеглят в килиите си. Часовете на нощта се смятат за време за мълчание и молитва и гостите трябва да се държат подобаващо. Утренята започва преди зазоряване и се обявява с призив за молитва на дървенo или метално клепало. Службата кулуминира в Света Литургия, след която следва обикновенно след пауза обяд. Останалата част от деня е посветена на работа, също така в много общности има следобедна почивка.
Повечето манастири живеят по "Византийско време" по следващият ден започва всеки ден на залез слънце. В зависимост от сезона местното време ще се различава между 3 и 6 часа от Гръцкото време. Архонтиарисите, проявяват разбиране към посетителите и ще ви информират за живота в манастира в Гръцко време. Светогорците следват Юлианският календар и са 13 дена назад от Григорианският календар който използваме ние.
Библиотеки и съкровища.
Всички манастири буквално представляват съкровищници пълни с безценни реликви от Византийско време. Много от тях са били показани първи път по време на първата изложба "Съкровищата на Света Гора" в Солун през 1997-98. Съкровищата с духовна значимост, като мощи на светци, чудотворни икони, се съхраняват обикновено в църквите и се показват в определено време за поклонение пред поклонниците. Други се пазят в специални зали, и понякога могат да бъдат видяни.
Повечето манастири също имат колекции от изключително ценни манускрипти. Повечето от тях са богослужебни, много от тях от Византийско време. Малка част около 5 процента са класически текстове. Разрешение да се прочете манускрипт обикновено може да бъде получено, ако искането е подкрепено от препоръчително писмо. Печатните книги обикновено се държат в други библиотеки, до които достъпа не е така ограничен.
Фотография.
Атон е много изключително фотогеничен. Повечето манастири не препоръчват правенето на снимки между стените им, и строго забраняват снимането вътре в църквата особено по време на богосуженията. Монасите обикновено не разрешават да бъдат фотографирани: за да разрешат да бъдат фотографирани, обикновено трябва да поискат разрешение от игуменът на манастира. Същата процедура обикновено се изисква за снимки на икони, стенописи, и други съкровища. Най-добрият съвет е: винаги искайте разрешение за такива неща. Ако не го направите, може да обидите много вашите домакини.
Видеокамерите са забранени навсякъде в Света Гора.
 |
| Манастирът Ставроникита |
Къпане в морето и Душове.
Монасите не плуват в морето, въпреки че кръщенета се извършват в морето. Посетители които желаят да се къпят могат да го направят далече от манастирите. Официално и къпането в морето и риболова са забранени. На някои места има душове, но топлата вода е рядкост. Посетителите трябва да бъдат прилично облечени когато се появяват на публично място.
Удължаване на престоят.
Диамонитириона обикновено изтича след 3 нощи. Ако искате да продължите престоя си трябва да го направите в Общината в Кариес на третият ден от престоя ви, ако имате основателна причина разрешение ще ви се даде. Понякога удължаване може да се уреди чрез някой от манастирите.
Езици.
Езикът на който се говори в Гръцките манастири е Гръцки, в Св. Пантелеймон, Руски; Хилендарския, Сърбо-Хърватски; в Зографският, Български; и в скитите на Продомос и Лаку, Румънски. Някои общности са по космополитни от други, но много от тях имат англоговорящи монаси. В момента много от младите Гръцки монаси са по-добре образовани и пътували много повече от старите. Английският е доста широко използван в Света Гора. Да не говориш Гръцки разбира се е проблем, но не толкова голям колкото в миналото. Бях в няколко Гръцки обители, като Ватопед, Ставроникита, и скита на Св. Андрей, навсякъде имаше някой който говори Английски или Руски. В Кариес, Дафни, и на корабите всички говорят Английски.
